По-рано днес се проведе предизборна среща в рамките на кампанията на Виктор Лилов с представители на ЛГБТ общността и на гражданското общество. Специален гост на събитието беше адв. Николай Хаджигенов-водач в листата на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ в 25 МИР-София и в 16 МИР-Пловдив. Присъстващите на събитието, както и зрителите онлайн, се възползваха от възможността да зададат директно въпросите си и да споделят проблемите и страховете си както по теми, засягащи ЛГБТ общността, така и с политическата обстановка в страната като цяло.
В хода на дискусията Виктор Лилов изтъкна, че „вашият глас сме ние, използвайте ни, за дадем видимост на вашите проблеми в парламента“, а Николай Хаджигенов подчерта, че на 04-ти април нашият вот е единствената стопроцентова гаранция за реална промяна.
Днес се срещаме с Виктор Лилов – издател, музикален мениджър, ЛГБТИ+ активист и единственият открит гей политик в България.
В началото на седмицата той обяви своето участие в коалицията “Изправи се! Мутри, вън!” като кандидат за депутат в 45 Народно събрание на трето място в листата на коалицията за 25 МИР – София.
Разговаряме с него за участието му в коалицията и мноогообразието и видимостта в политиката.
КОСТА: Ти си единственият открит ЛГБТИ+ политик в България. Как протече този процес на разкриването при теб?
ВИКТОР: Краткият отговор е, че първо приех себе си. Това много ме мотивира да споделя първо с един малък кръг от приятели и те, на практика без изключение, реагираха много позитивно. За мен това беше огромно облекчение и ми даде много силна мотивация. Тази новопридобита увереност в себе си стана причина все по-често да се включвам в обществени каузи, които смятах за важни и които по някакъв начин отговаряха на ценностната ми система. Това в крайна сметка стана и причина да напусна комфорта на приятелския си кръг, в който нямах проблеми с приемането ми.
След протестите през 2013 срещу правителството на Орешарски, прецених, че не трябва да мълча за сексуалната си ориентация, ако искам да бъда честен и отговорен към хората. През 2015, задно с първите интервюта около кандидатурата ми за кмет на София, издигната от партията ДЕОС, това обстоятелство стана известно. Мисля си, че беше една добра политическа декларация и правилна първа стъпка, свързана с ценностите, за които ДЕОС, като либерална партия, се застъпваха. Доста хора оцениха това като смел ход и като послание, свързано с ключов за съвременната демокрация принцип – този за равнопоставеността.
КОСТА: Забелязваш ли промяна на дискурса около участието на хора от малцинства в политиката? Например човек с друг цвят на кожата или от някакво етническо малцинство?
ВИКТОР: Все още не. Поне не системно. Един от огромните дефекти на организирания политически живот в България е етническото разделение. В мнозинството си, българските политически партии са “етнически чисти”. Това превръща общностите от български граждани с етнически произход, различен от този на мнозинството, за заложници на определени политически сили, стоящи много далече от принципите на съвременната западна демокрация. Тези общности се използват като твърд електорален ресурс, гарантиращ достъп до и контрол над властта. Така, на практика българският етнонационализъм се явява като препятствие пред превръщането на България в истинска демокрация от западен тип.
Дори и в партии извън управляващия политически картел, които се обявяват за проевропейски, няма да намерим кандидати от ромски или турски произход, които имат шанс да намерят място в следващото Народно събрание. Още по-малка е възможността в българската политика да намерят място натурализирани български граждани с, да речем, различен цвят на кожата.
КОСТА: Какво е мнението на “Изправи се! Мутри, вън!” за правата на ЛГБТИ+ хората в България?
ВИКТОР: Фактът, че съм на трето място в листите на един от най-големите избирателни райони в България – 25 МИР, говори за това, че в коалицията е протекъл дебат за възможността един открит за ориентацията си кандидат да получи реален шанс за участие в законодателната власт. Естествено, това не означава, че дебатът е приключил, той едва сега започва. Примерите са единични, но до този момент всеки политик, който се обозначил като част от ЛГБТИ+ общността, е приключвал с политическата си кариера. Надявам се с участието ми в тези избори, дебатът да мине в качествено друго ниво.
Бих се радвал, ако като общество имаме силите да преодолеем предразсъдъците по отношение на сексуална ориентация, полова идентичност, етнически произход или религиозна принадлежност (за да изброя само някои признаци, които се превръщат във фактори за дискриминация) и да започнем да оценяваме хората по техните способности, по това, което могат да допринесат за обществото ни, така че, както всеки един от нас, така и всички ние, да живеем малко по-добре и да не принуждаваме никого да се крие заради един или друг аспект от личността си.
Това означава обществото ни да осъзнае какво означава да сме свободни хора – всеки да получи шанс за участие и ако има способностите – да се възползва от този шанс. Предполагам и се надявам, че тъкмо в тази посока е протекъл и дебатът в коалицията “Изправи се! Мутри, вън!” за да мога аз в крайна сметка да намеря място в кандидат-депутатските листи.
КОСТА: Откритата ти подкрепа за защитата на човешките и граждански права изглежда по някакъв начин радикална спрямо позициите на останалите членове на коалицията. Какви планове има коалицията относно постигането на равнопоставеност за всички граждани?
ВИКТОР: Може би е така, но все пак трябва да припомня, че Мая Манолова заемаше поста на омбудсман и като такава тя работеше и по проблеми свързани с правото на защита от дискриминация и език на омразата, с наличието на множествена дискриминация спрямо хора с увреждания, както и по дискриминационни практики по отношение на възрастните хора.
Николай Хаджигенов, който е водач на листата в 25 МИР, където и аз съм кандидат, е известен с категоричната си защита на равнопоставеността, както и с множество дела, в които е защитавал хора, подложени на тормоз, насилие, включително и от страна на представители на правоохранителните органи. Мисля, че е важно тъкмо такива хора да бъдат представени в законодателната власт. Сегашният парламент е много обезкуражаваща гледка, особено от гледна точка на дефицитите, които законодателя не успя (или нямаше мотивите) да преодолее, за да гарантира достъпа на всички български граждани до техните човешки и граждански права. Това категорично трябва да се промени.
КОСТА: Има и скептицизъм относно обвързването ти с Мая Манолова и съответно авторитета на цялата коалиция. Какво би отговорил?
ВИКТОР: В никакъв случай не бих твърдял, че тази коалиция е хомогенна, нито пък, че хората в нея споделят общи възгледи по множество различни социални, икономически и политически аспекти на управлението. Това вероятно е въпрос на бъдещ консенсус и се надявам коалицията да изработи своите механизми за постигане на съгласие по важни за обществото ни теми. “Изправи се! Мутри, вън!” е едно от продълженията на протестите от лятото на 2020 срещу това безотговорно управление във вреда на българските граждани. Управление на разпищолили се хора, които свикнаха да приемат държавата, като свое нощно шкафче, заредено с безотчетни средства, предназначени за всякакви безумни харчове и корупционни проекти.
Такава власт има потенциала да доведе обществото ни до разпад и да постави под въпрос елементарни, базови принципи на демократичното управление, като разделение на властите, независимост на регулаторните органи или право на справедлив съдебен процес. За да прекратим това пълзящо превземане на държавата и ликвидиране на демокрацията, трябваше да преодолеем различията си и да се обединим в съпротива срещу властта, такава, каквато в момента е олицетворявана от ГЕРБ и, на практика, от единоличното управление на премиера Борисов. Това за съжаление е само видимата част на айсберга – под повърхността, тази власт се крепи на политически картел, създаден от всички партии, представени в момента в Народното събрание.
КОСТА: Преди си говорил и за натиска върху скритите ЛГБТИ+ политици в България. Обсъждали ли сте този проблем в коалицията? Смяташ ли, че след време ще има още открити застъпници на ЛГБТИ+ правата в политиката (както членове на общността, така и съюзници)?
ВИКТОР: Не съм обсъждал този въпрос в коалицията, но такъв натиск съществува и той е основен инструмент за шантаж още от времената на Държавна сигурност. Споменах в началото на интервюто, че няма политик, който да е продължил политическата си кариера, след като се е разкрил. Бих добавил, че има и политици, които са прекратили политическата си кариера без да дават ясни мотиви. Има и такива, които са продължили с кариерата си, след като са направили определени компромиси със съвестта си, с принципите, с честността към избирателите си, към гражданите на страната.
Всеки съвестен човек трябва да разбере, че този потенциал за скрит контрол над правенето на политика трябва да бъде отнет от хората, които изнудват и манипулират политици с различна сексуална ориентация, за да получат лични или групови изгоди във вреда на обществения интерес. Единственият начин, тази възможност за изнудване да им бъде отнета, е като тръгнем по пътя на признаване легитимността на достъпа до права за ЛГБТИ+ общността. Това ще даде шанс на много хора да не се притесняват за обстоятелства около тяхната сексуална ориентация или полова идентичност и ще ни направи като общество много по-близки до добрите примери за демократично и отговорно управление. Вярвам, че този момент е близо, но той зависи от решимостта на всеки един от нас да бъде на правилното място, в правилното време и да не прави компромиси със съвестта си.
Виктор Лилов доскоро бе председател на политическа партия ДЕОС. Той е професионално ангажиран в културните индустрии като издател и музикален продуцент. Лилов бе член на Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ) и кандидат за евродепутат от РБ, но напусна блока поради несъгласие с влизането му в правителството “Борисов-2”. Той е единственият български политик, който не крие, че е гей, а открито заявява различната си сексуална ориентация. С Лилов разговаряме за утрешния “София Прайд”, който за пореден път нажежава страстите в българското общество.
– Г-н Лилов, защо е важно да има София Прайд?
– На първо място, ние постоянно го повтаряме и пак ще го кажем и тази година, е, че “София Прайд” по същината си е едно правозащитно събитие. И точно по тази причина е важно то да се състои. Защото така се повдига дебат за равнопоставеността на част от гражданите на България.
– Къде я виждате най-сериозната неравнопоставеност?
– На първо място става въпрос за защита от дискриминация по признак сексуална ориентация. Ако говорим за Закона за защита от дискриминация, в него има текст, който защитава хората с хомосексуална ориентация, но не защитава, например, трансджендър хора. Там трябва да бъдат направени поправки и да бъдат допълнени членовете. Става дума за чл. 162 от закона. Също така в Наказателния кодекс, за разлика от Закона за защита от дискриминация, те предвиждат наказания в случай на подбуждане към омраза на база раса, националност и етнос, но няма гарантирана защита от омраза по отношение на хомосексуална ориентация или трансджендър идентичност.
Също така България остава една от малкото държави в ЕС, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол, което на практика ощетява хората с хомосексуална ориентация, но също така и хетеросексуалните хора, които съжителстват без да имат официален брак. Те са ощетени поради законодателния дефицит и Семейният кодекс създава една неравнопоставеност между гражданите, дори и не само хомосексуалните.
От Семейния кодекс произтичат множество права – социални и икономически, които се предоставят на съпрузите. Например, право на деца съвместно, обща собственост. Оттам произтичат множество възможности като съвместно кандидатстване за кредити и т. н. Тоест всички тези права са сериозно ограничени по отношение на хората с хомосексуална идентичност.
– Говорите за фактическото съжителство, но искате ли да се предприемат и мерки за узаконяване на самите гей бракове?
– Разбира се! На първо място трябва да се предприемат и в Семейния кодекс да се регламентира фактическото съжителство по принцип. Не само за лицата от еднакъв пол. На практика една подобна мярка регламентира възможността и на лица от еднакъв пол да живеят заедно и да създават свои семейства, да имат пълноценен живот. Това е една елементарна и изключително закъсняла мярка, която трябваше да бъде взета още преди много години.
– Как гледате на тези контра протести и акции, които станаха традиция да се провеждат паралелно със “София Прайд”? Не ги ли провокирате и вие самите?
– По принцип битката за граждански права е публична. Тя не може да бъде водена тайно. Необходими са открити демонстрации с настояване за равнопоставеност по отношение на правата. Нормално е при една обществена промяна една значителна част от консервативно настроеното общество да не разбира необходимостта. Особено хора, които не са в тази ситуация, които не са лишени от своите права. Част от тях просто не разбират, че хората с хомосексуална ориентация са ограничени спрямо останалите. Тук задължението, ангажимента, е по-скоро на водещи личности и политически лидери, които уви не са там където би трябвало да бъдат. Ние на практика нямаме, що се отнася до политическия ни елит, пък и известни обществени лица, които да се превърнат в говорители на каузата за равнопоставеност. Напротив, една огромна част, ако не всички политици от 44-ото Народно събрание, се изявяват като открити хомофоби или напротив, дори и да не декларират открито хомофобските си възгледи, те правят всичко възможно да саботират дори възможността да възникне дебат. Това е още една причина “София Прайд” да бъде едно важно правозащитно събитие. Просто няма кой друг да води дебата.
– Вие всъщност опитвате ли се да водите този дебат с политическите партии и лидери?
– Да, многократно. Реакцията е по-скоро негативна. Може би един от най-прогресивните политици в България Радан Кънев, ако си спомняте, бе изразявал подкрепа за “София Прайд” навремето, още когато Иван Костов бе председател. Впоследствие, наскоро, Нова Република излезе с едно изключително консервативно становище по отношение на брака и семейните ценности. По същия начин, по същата линия се движеше и друг прогресивен новозаявил се български политик – Христо Иванов, който каза, че било още рано да се говори за тия неща. Макар че всъщност ние сме с 40 години закъснели. Така че дори и най-прогресивните ни политици са толкова изостанали от дневния ред, че трудно може да се говори за каквото и да било политическо лидерство по тази тема към момента.
Виктор Лилов (48 г.) е музикален мениджър (“Месечина мюзик”) и издател (Black Flamingo Publishing). Той беше член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и кандидат за евродепутат от РБ. Стана известен не само със силно либералните си политически възгледи, но и с това, че е единственият български политик, който не крие, че е гей, а открито заявява различната си сексуална ориентация. През декември получи наградата за ЛГБТ личност на годината. В края на миналата година Лилов напусна – по принципни съображения – Реформаторския блок и стана един от най-видните членове на новата либерална партия ДЕОС. “Дневник” препечатва интервюто му пред Емил Коен за “Маргиналия” с позволение на редакцията.
Г-н Лилов, на колко години сте, какво сте учили, с какво се занимавате сега?
– В момента съм на 48 години, не се знае на колко ще остана (смее се), завършил съм арабистика в СУ “Климент Охридски”, но след като я завърших, не съм работил по тази специалност.
Как сте с арабския език, вече забравихте ли го?
– Не го ползвам активно и съм го позабравил, но понякога се изненадвам, като се усетя, че разбирам, когато се говори на арабски. Но ако продължим с биографията – аз всъщност следвах етнология и арабистика и идеята ми беше по-скоро да се занимавам с етнология, следвах и във Виена, но не ми хареса средата, в която живеех там, отношението на австрийците, и затова се върнах обратно в България. Това беше през 1992 г. Нещата се променяха и реших, че може да има по-голям смисъл да се върна у нас и да участвам активно в политическия живот. Още тогава имах такава идея. Но се оказа, че политическите партии тогава бяха твърде далеч от моите представи за свободата на личността и за принципите, върху които трябва да се изгражда политиката, и бързо се отказах. А либералните партии тогава се появиха и изчезнаха с някаква свръхсветлинна скорост. Спомняте ли си за много симпатичната Радикалдемократическа партия например? Тя много бързо беше претопена в СДС и изчезна.
След като завърших, започнах да се занимавам почти веднага с две различни дейности. Едната беше водене на тренинги за личностно развитие, а другата ми работа беше музикален мениджмънт. И понеже нямаше, а и сега няма, цялостно образование за това у нас, се самообразовах в областта на културния мениджмънт. Но натрупах опит в тази сфера на дейност и преди пет години с мой партньор основахме литературно издателство, което се казва “Блек фламинго публишинг”. Идентифицирахме празна пазарна ниша в областта на културните индустрии и почнахме. Нашето издателство издава най-вече драматургия, искаме да помогнем на българските театри по-лесно да обновяват репертоара си с нови преводни пиеси. Ние сме например единствените издатели на драматургията на Уди Алън тук. Разбира се, стараем се да подкрепяме и българските автори.
Кога и защо решихте да направите публично достояние своята сексуална ориентация? Имахте ли някакви неприятности във връзка с това разкриване?
– Много е важно човек да има подкрепяща среда. Дълги години имах проблеми с това кой съм, каква е моята идентичност, дали няма нещо сбъркано в мен. Особено когато човек израства изцяло в хетеросексуална среда, той си мисли, че нещо не е наред с него, тъй като няма пример за сравнение, не знае дали е възможно да споделяш или не и много време това беше проблем за мен. Но благодарение на някои много близки приятели разбрах, че е много важно човек да сподели какви са проблемите му със собствената му идентичност.
Казах първо на един много близък приятел, който не е гей, и за мен беше ужасно важно, че той реагира съвсем позитивно и ми каза, че това няма никакво значение. Усетих един изключително позитивен ефект от това споделяне и нали, когато на човек нещо му хареса, започва да го прави все по-често, и така тръгна моето разкриване. Това не беше в буквалния смисъл рязък скок – до един момент не си казал на никого, а след това пускаш съобщение за това какъв си в Туитър – а стана постепенно. Социалните мрежи и медиите позволяват да разпространиш вестта за себе си по един бомбастичен начин, но ми се струва, че това е по-скоро рекламен трик. Но това какъв съм е за мен нещо твърде интимно и лично и затова разкриването не стана веднага, а, как да кажа, стъпка по стъпка, до момента, в който информацията за моята сексуална ориентация стана публична. И аз не разбрах кога точно стана, може би откакто през последните години се занимавам по-активно с политика. Но вече твърде много хора разбраха, че нито крия своята ориентация, нито се срамувам от себе си. Важното тук е, че не смятам, че какъв си в сексуален смисъл е определящо за твоето публично поведение, но то става определящо, когато това се крие, когато е тайна. Познавам доста български политици, които са жертва на тази своя лична тайна.
Какво значи “жертва”?
– Значи лесно поддаващи се на манипулация. Значи хора, които могат да жертват принципите си, защото те са обект на рекет по повод на това какви именно са. Никога не бих искал да попадна в такава ситуация. Не мога да си представя, че мога да съм такава жертва.
Единствената защита е да няма никаква тайна, така ли да разбирам?
– Да, точно така.
А как стана така, че от културен мениджър се превърнахте в политик? Защо решихте да влезете в политиката?
– Казах, че една от причините да се върна от Австрия в България беше чувството, че бих бил много по-полезен у нас, и то ангажиран с публична политика. Не се получи, когато се върнах, моята представа за свобода на личността никак не се синхронизираше с това, което се правеше като публична политика в България. Ужасяваща беше за мен липсата на принципи при правенето на политика у нас. Но интересът ми се възроди, и то много рязко, при първите протести срещу споразумението ACTA. Аз съм привърженик на отворения код и ACTA беше опит да се наложат недопустими ограничения върху свободата. И мисля, че гражданската енергия от протеста срещу това споразумение много бързо се пренесе и трансформира вътрешнополитическата ситуация у нас.
Хората усетиха, че от тях зависят важни неща и че могат нещо да променят. Нали си спомняте, че в резултат от тези протести страната ни радикално промени позицията си по ACTA? Министър Трайков до тези протести доста равнодушно гледаше изобщо на това споразумение, но след тях си промени мнението и убеди Бойко Борисов и България стана противник на ACTA. Защото всички знаем, че Борисов няма собствено мнение и че то е толкова малотрайно, че може да се мени всеки ден.
Понякога и по два пъти на ден…
– Да. После тази гражданска енергия почна да се засилва до момента, до който се стигна до протестите срещу Пеевски. Тогава още повече хора видяха, че могат да въздействат пряко върху правенето на политика. И тогава ми предложиха да се включа в Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ). За мен това беше възможността за пренос на публичните желания в реални политически действия, това беше реален механизъм за човек като мен да има влияние върху политиката дори и от позицията на извънпарламентарни партии. А партиите от РБ бяха станали извънпарламентарни заради собствените си грешки. За мен беше много позитивно, че те ги разбраха и решиха да се обединят. Видях тогава една политическа зрелост и затова се присъединих – просто защото видях, че протестите са нещо хубаво, но нямат траен ефект.
Но в края на миналата година напуснахте РБ и съответно Гражданския му съвет. Защо?
– Ами колкото и странно да звучи, напуснах точно по същите причини, по които и влязох там (смее се). Когато една политическа организация е изградена на принципна основа, си заслужава да я подкрепиш. Когато тя обаче забрави принципите си и ги подмени с нещо друго, съвсем нормално е да напуснеш.
С какво подмени принципите си РБ?
– Ами то е очевидно. Целта, заради която беше съставена тази коалиция, беше да изхвърли мафията от властта. Солидна част от мафията присъства във властта чрез една от най-популистките партии у нас – ГЕРБ. Разбира се, ГЕРБ не е хомогенна организация, там има множество отделни групи, които са в конфликт, но сенчестите обвързаности и непрозрачната политика са характерни за тях. Това ясно се вижда от лъкатушещото поведение на Борисов – днес подкрепя едни мерки, например за контрол върху “Нефтохим”, утре – пряко противоположни. И когато РБ казва, че прави съюз с една обвързана с мафията организация, за да бори мафията, това е, меко казано, шизофренично. За мен адекватното поведение на РБ беше да остане в опозиция и така в дългосрочен план би получил по-силна подкрепа за реформаторски политики.
Ако РБ беше в опозиция, това правителство нямаше да има дълъг живот, но като са в коалиция с ГЕРБ, те го укрепват. И правителството оцелява, без по същество да прави каквито и да са реформи. Реформите са замазани, проточени, силата им е намалена чрез купища уговорки, изключения и т.н. Самите реформатори се поддадоха на съблазънта да почнат един кадрил от назначения по разните етажи на властта… Но личният ми опит показва, че има множество механизми, далеч не са само административните, за влияние върху публичните политики, дори като опозиция. Може би начинът да правиш реформи е да не седнеш в министерското кресло.
Видяхме ви на пресконференция на организаторите на гей прайда и вие говорихте от името на партия ДЕОС. Знае се, че вие сте се присъединили към тази партия. Как да го разбираме това – напускаш една и отиваш в друга партия. Това не е ли от трън, та на глог? Тази партия е млада и неособено известна и в нея възможностите за кариера не са такива, както в другите, много по-малки са. Какви са тогава мотивите ви?
– Пак за принципи говорим. Принципите, заради които влязох в РБ, принципите, поради които напуснах и тези, които ме накараха да се присъединя към ДЕОС, са едни и същи. Когато каузата ми съвпада с каузата на група хора, защо да не ги подкрепя? Мисля, че ДЕОС е партия, която има капацитет, визия и най-вече вътрешно убеждение на хората в нея да постигнат целите си, а те са свързани най-вече със свободата на личността. Пък и никоя партия не е почнала със сто хиляди членове, може би освен ГЕРБ (смее се). Стига хората в ДЕОС да не отстъпват от каузата си, скоро тази партия ще стане доста солидна.
Както знаете, “Маргиналия” не е политически сайт, а правозащитен. Да минем на друго. Какво означава в България една публична фигура (а може би не само тя) открито да изявява своята, както тъпо я наричат, “нетрадиционна сексуална ориентация”? Има или няма проблеми, неприятности? Или може би е много весело?
– Първо, аз вярвам в това, че хората трябва да са свободни да бъдат такива, каквито са. И това не е, защото някой иска да отрече цветни дрехи и да маха шалчета във въздуха, а е свързано с това колко активни сме ние като личности в постигането на личното си щастие. Когато човек е ограничен в свободата си, той не може да функционира добре в средата си. Той се капсулира и това е ужасяващо не само за самия човек, но и за общността, която губи от изолацията на своя член. Това важи за членовете на всякакви общности – такива, които се събират около сексуална идентичност, около културна различност, около религия и т.н. Когато голямото общество не подкрепя такива общности, то самото много губи. За това за мен е важно да има приобщаващи политики и те да са ясно осъзнати.
Добре, но у нас продължава да бъде сензация когато човек, да речем, с друг цвят на кожата или със сексуална ориентация, която не е като на мнозинството, или принадлежащ на някакво етническо малцинство, захване да се занимава с политика и стане известен. В България това продължава да е изключение и малкото хора от този тип са сензация. Да уточня – питам за личностния аспект на преживяването да си публична личност и в същото време гей.
– За съжаление сме консервативна страна, затворена. Ние си мислим, че сме отворени към света, но всъщност сме ужасно затворени и много провинциално изглеждаме, гледани отвън. Напоследък ние дори загубихме любопитството към това, което се случва навън. Преди 10 ноември нашенецът беше любопитен, много искаше да научи “как живеят ония там”. Може би това е резултат от силната изолационистка политика на тогавашните правителства. А сега… като че ли се разучихме или изобщо не сме се научили да виждаме колко по-позитивно и по-лесно е да се развиваш като едно отворено общество, в което никой не го е страх да бъде самия себе си.
Това е и за мен неведнъж опитът ми от това, че съм открит, че не крия кой съм, е бил доста негативен. Ежедневно се сблъсквам с негативни реакции, най-силните са в социалните мрежи. Имам “благожелатели”, които се чувстват длъжни да ме “информират”, че съм “педал”, “гей”, аз пък казвам, че знам това, разбира се, и ако те се вълнуват, можем да се видим и да ги информирам по-отблизо (смее се).
Ей Богу, не мога да разбера реакциите на такива хора, защото да обичаш да мразиш за мен е толкова контрапродуктивно поведение, че е дори трудно да бъде описано. А психологическият ефект за тези, които толкова много мразят, е че се превръщат в пълни самотници, защото омразата не е чувство, което може да създава общности. Ако обществото ни продължава с тази омраза към всичко, което е различно, ние рискуваме да се провалим като общност с общи цели. Това ще означава тотално отказване от всякакви ценности и също да стигнем дотам всички да ходят със заредени пистолети в джобовете си. Не бих искал да живея на такова място…
В други страни сме свидетели на активна позиция на държавата по отношение на хомофобията. Към нея отношението е много негативно, а подрастващите биват възпитавани в уважение към различието. У нас нищо подобно не се вижда. Така ли е или не?
– Абсолютно вярно е това, точно така е. Темата за това дали хомосексуалността е болест е отдавна приключила по света, а ЛГБТИ общността е обект на приобщаващи публични политики. У нас такова нещо няма, при нас продължава да се възпроизвежда един културен модел на отхвърляне на хората с различна от тази на мнозинството сексуална идентичност, модел, който е наследен от времето, в което християнството е формирало ценностите на хората. Аз се притеснявам, че България все още не декларирано секуларна държава, светска държава. Не само че не виждаме политики на приобщаване, а напротив, виждаме ярко проявени религиозни пристрастия, които всъщност са политики на разделяне. И това се декларира от всички висши държавници чрез поведението им, чрез настояването една религия да е по същество официална и т.н. По никакъв начин не съм против християнството и против религиозното самоопределение на всеки човек, но това не трябва да е обект на публична политика. Ние не виждаме активно приобщаване на хората с различна сексуалност, защото държавата не смята , че те са ценни и не вижда смисъл в такива политики.
На 27 юни ще има гей прайд. ЛГБТИ хората настояват за права. Прайдът е начин за демонстриране на това тяхно искане. Но много хора казват “Стига, какво повече искате? В края на краищата никой не пречи на “обратните” да си общуват сексуално с когото им харесва, стига това да е “зад спуснати пердета” и заключени врати”. А въпросът е – какво повече следва да се иска и за какво приобщаване говорим?
– Това е въпрос свързан, с политиките на приобщаване. Най-съществената дискриминация за ЛГБТИ хората е в сферата на брачните отношения. Бракът у нас е изцяло обвързан с една сексуална идентичност – с хетеросексуалната. Няма никаква друга възможност, това дори е конституционно закрепено, макар че пак конституцията казва, че хората у нас са равни по достойнство и права. Има конфликт и той трябва да бъде решен и на конституционно ниво. Но това не пречи у нас да бъде въведен сходен на брачния институт, този на “гражданския съюз”. Той трябва да дава легални права на например еднополови двойки – в областта на съвместно притежаването имущество от тези двойки, при грижите за болния партньор (те сега са невъзможни, защото да се грижи за болен е позволено в болниците само на съпруг или съпруга или на близък роднина), при пенсионното осигуряване и т.н. Най-после, на тези двойки следва да се разреши да отглеждат деца. Нехетеросексуалните двойки, еднополовите двойки, са напълно лишени от тези права. Хетеросексуалното мнозинство не се и опитва да се постави в положението на тези хора. То смята, че след като се разхождаме по улиците и никой не ни пребива, всичко е ОК и трябва да благодарим за възможността да дишаме един и същи въздух с него. Ние искаме равни права и нищо повече от това.
Никой не знае кога България ще стигне прогреса на силно католическата, с много по-дълбока и по-искрена, което е по-важно, религиозност, страна като Ирландия, където съвсем наскоро еднополовите бракове бяха легализирани с референдум.
– Да, същото е положението с легализацията и в такива католически страни като Италия, Испания, Португалия. Но това, че в тези страни са стигнали до това, че не може да се лишават хората от права само заради сексуалността им, е резултат от дългосрочни политики. Резултатът е приобщаването на хората, те да не се чувстват отхвърлени.
Политиката и правата са неразривно свързани. Идват местни избори. Вашата партия ДЕОС, доколкото знам, ще участва в тях. Навярно вие ще се кандидатирате за изборен пост. Но не ви ли е страх от клеветите и ругатните по повод сексуалността ви, защото, ако се кандидатирате в тези избори, със сигурност ще ви залеят с помия на тема “вижте го този, той е гей, а иска да става…”.
– Да, вероятно това ще е основният “аргумент” срещу мен. Не мога да разбера хората, които ще ползват това, доколко са сериозни, доколко искрено вярват, че хора като мен не трябва да участват в избори. Такъв “аргумент” те ще ползват по-скоро с цел да консолидират привържениците си. Добре съм запознат с подобен подход, вече имам опит. Най-вероятно ще кажат, че ако аз един ден например стана кмет на София, ще превърна столицата в място за гей-оргии (смее се).
Искам още отсега да кажа на тези хора, че представата им за това, какъв живот водят например гейовете, по-скоро е отражение на техните комплекси, и може би на това, че са сексуално непълноценни, така че бих им препоръчал по-скоро да се насочат към вътрешния си баланс и да възстановят адекватния си сексуален живот. И, уверявам ги, това много ще им помогне в личностен план да се отърсят от комплексите и задръжките си. А иначе, един гей кмет по нищо не би трябвало да се отличава от един хетеросексуален кмет, стига и двамата да вярват в ценностите на едно свободно общество. Като например кметовете на Берлин и на Лондон Иван Масоу, които са гейове. Но те не са успешни, защото са гейове, а защото споделят ценностите на свободното общество и са способни мениджъри и лидери. Човек, който, като преценява с кого да общува, се води от повърхностни критерии като цвят на кожата или сексуална ориентация и отхвърля “различните”, в един момент най-вероятно ще свърши заедно с мечките в гората в някоя много неприятна ситуация (смее се).
