Уреждането на фактическото съжителство в Семейният кодекс, означава защита на семейството като ценност, грижа за децата като наше бъдеще, гаранция за равнопоставеност на партньорите и признаване на право на личен живот и семейство за всички. 

Придобивайки законово признание, небрачните двойки могат да се ползват от някои права, с които разполагат брачните партньори. Най-често това са право на обща собственост, облекчени режими на разпореждане с такава, право над собствеността, придобита по време на съжителството, право на издръжка, право на болнични посещения на партньора и др. Тази правна уредба може да е достъпна както до хетеросексуални, така и до хомосексуални двойки. Така се гарантира по-добра защита на интересите и правата на хората във фактическо съжителство.

Съвместното фактическо съжителство може да се използва като алтернатива за уреждане и на статута на еднополовите двойки поради конституционното ограничение на правото на брак, създаващо на практика привилегия по признак на сексуална ориентация за хетеросексуалните двойки.

Признаването на фактическото съжителство не накърнява и не отнема ничии човешки права, докато отказът това обстоятелство да бъде признато от законодателя, потъпква равнопоставеността в обществото.