Всяка година над 10 000 деца в България са засегнати от 60-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви. Някои от тях често нямат подкрепата на семейството си за излизане от трудната ситуация и са наказвани за прояви, за които в повечето случаи възрастните не търпят санкции: бягство от дома, скитничество, просия, кражба на хранителни продукти и др. Всъщност децата, които попадат под ударите на закона, са изключително уязвими и имат нужда от реална адекватна помощ. Вместо това са третирани като престъпници и са наказвани допълнително за тежката си съдба, с налагане на неадекватни възпитателни мерки или настаняване в интернати. Така те не стават по-добри хора, а напротив – често са жертви на насилие, включително и сексуално. Битовите и хигиенните условия в местата за задържане са нечовешки и определено далеч по-лоши от тези в затворите. В интернатите също така децата са лишени от качествено образование и адекватна медицинска грижа.
Всичко това трябва незабавно да бъде прекратено! Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни трябва да се отмени, а интернатите – да бъдат закрити.
Възстановителното правосъдие, с по-активното участие на децата правонарушители, трябва да се превърне в основна възможност за решаване на конфликти между пострадалите и общността. Основна цел на възстановителното правосъдие е да насърчава личната отговорност, адресира нуждите на правонарушителите, без лишаване от свобода, като включва грижа за пострадалите, каквато наказателното правосъдие често пренебрегва. Децата в конфликт със закона трябва да имат право на грижи и третиране в рамките на системата за закрила на детето посредством всеобхватни програми, включително чрез създаване на нови социални услуги, адресиращи техните специфични потребности и проблеми. Спрямо тези деца трябва да се прилагат мерки за закрила, насочени основно към първопричините за това поведение, както и да се предостави ефективна подкрепа за родителите и/или настойниците им. Извеждането от семейството трябва да е крайна мярка.
Социални услуги от резидентен тип, както и професионалните приемни семейства, специализирани за работа за деца в конфликт със закона, трябва да се превърнат в алтернатива на настаняването в институциите. Дългосрочното лишаване от свобода с цел възпитателен надзор, като настаняването в институции да става в краен случай, за ограничен период от време и с интензивни и персонализирани грижи.