Виктор Лилов доскоро бе председател на политическа партия ДЕОС. Той е професионално ангажиран в културните индустрии като издател и музикален продуцент. Лилов бе член на Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ) и кандидат за евродепутат от РБ, но напусна блока поради несъгласие с влизането му в правителството “Борисов-2”. Той е единственият български политик, който не крие, че е гей, а открито заявява различната си сексуална ориентация. С Лилов разговаряме за утрешния “София Прайд”, който за пореден път нажежава страстите в българското общество.
– Г-н Лилов, защо е важно да има София Прайд?
– На първо място, ние постоянно го повтаряме и пак ще го кажем и тази година, е, че “София Прайд” по същината си е едно правозащитно събитие. И точно по тази причина е важно то да се състои. Защото така се повдига дебат за равнопоставеността на част от гражданите на България.
– Къде я виждате най-сериозната неравнопоставеност?
– На първо място става въпрос за защита от дискриминация по признак сексуална ориентация. Ако говорим за Закона за защита от дискриминация, в него има текст, който защитава хората с хомосексуална ориентация, но не защитава, например, трансджендър хора. Там трябва да бъдат направени поправки и да бъдат допълнени членовете. Става дума за чл. 162 от закона. Също така в Наказателния кодекс, за разлика от Закона за защита от дискриминация, те предвиждат наказания в случай на подбуждане към омраза на база раса, националност и етнос, но няма гарантирана защита от омраза по отношение на хомосексуална ориентация или трансджендър идентичност.
Също така България остава една от малкото държави в ЕС, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол, което на практика ощетява хората с хомосексуална ориентация, но също така и хетеросексуалните хора, които съжителстват без да имат официален брак. Те са ощетени поради законодателния дефицит и Семейният кодекс създава една неравнопоставеност между гражданите, дори и не само хомосексуалните.
От Семейния кодекс произтичат множество права – социални и икономически, които се предоставят на съпрузите. Например, право на деца съвместно, обща собственост. Оттам произтичат множество възможности като съвместно кандидатстване за кредити и т. н. Тоест всички тези права са сериозно ограничени по отношение на хората с хомосексуална идентичност.
– Говорите за фактическото съжителство, но искате ли да се предприемат и мерки за узаконяване на самите гей бракове?
– Разбира се! На първо място трябва да се предприемат и в Семейния кодекс да се регламентира фактическото съжителство по принцип. Не само за лицата от еднакъв пол. На практика една подобна мярка регламентира възможността и на лица от еднакъв пол да живеят заедно и да създават свои семейства, да имат пълноценен живот. Това е една елементарна и изключително закъсняла мярка, която трябваше да бъде взета още преди много години.
– Как гледате на тези контра протести и акции, които станаха традиция да се провеждат паралелно със “София Прайд”? Не ги ли провокирате и вие самите?
– По принцип битката за граждански права е публична. Тя не може да бъде водена тайно. Необходими са открити демонстрации с настояване за равнопоставеност по отношение на правата. Нормално е при една обществена промяна една значителна част от консервативно настроеното общество да не разбира необходимостта. Особено хора, които не са в тази ситуация, които не са лишени от своите права. Част от тях просто не разбират, че хората с хомосексуална ориентация са ограничени спрямо останалите. Тук задължението, ангажимента, е по-скоро на водещи личности и политически лидери, които уви не са там където би трябвало да бъдат. Ние на практика нямаме, що се отнася до политическия ни елит, пък и известни обществени лица, които да се превърнат в говорители на каузата за равнопоставеност. Напротив, една огромна част, ако не всички политици от 44-ото Народно събрание, се изявяват като открити хомофоби или напротив, дори и да не декларират открито хомофобските си възгледи, те правят всичко възможно да саботират дори възможността да възникне дебат. Това е още една причина “София Прайд” да бъде едно важно правозащитно събитие. Просто няма кой друг да води дебата.
– Вие всъщност опитвате ли се да водите този дебат с политическите партии и лидери?
– Да, многократно. Реакцията е по-скоро негативна. Може би един от най-прогресивните политици в България Радан Кънев, ако си спомняте, бе изразявал подкрепа за “София Прайд” навремето, още когато Иван Костов бе председател. Впоследствие, наскоро, Нова Република излезе с едно изключително консервативно становище по отношение на брака и семейните ценности. По същия начин, по същата линия се движеше и друг прогресивен новозаявил се български политик – Христо Иванов, който каза, че било още рано да се говори за тия неща. Макар че всъщност ние сме с 40 години закъснели. Така че дори и най-прогресивните ни политици са толкова изостанали от дневния ред, че трудно може да се говори за каквото и да било политическо лидерство по тази тема към момента.